| Харта на Ауровил | Мечта | Живот и работа | Присъединяване |
| Майка за Ауровил | Душата на града | Истинският ауровилец | За присъединяването |
| Посещаване | Интегрална йога | Общество | Поздрави от Ауровил |
| Условия за живущите | Символ на Ауровил | Съвети и въпроси | Цвете на Ауровил |
МечтаНякъде на света ще има място, за което нито една нация няма да е в правото си да каже: "То ми принадлежи", където всички човешки същества с добра воля, водени от искрено стремление, ще живеят свободно, като граждани на света, подчинявайки се на една-единствена власт - тази на висшата Истина; място на мир, съгласие и хармония, където всички войнствени инстинкти на човека да служат само за борба с причините за неговите страдания и нищета, за преодоляване на неговата слабост и невежество, за тържество над неговите ограничения и невъзможности; място, където потребностите на духа и грижата за прогрес да господстват над задоволяването на желания и страсти, над жаждата за удоволствия и материални радости. На това място децата ще растат и се развиват всестранно, без да губят връзката със своите души; образованието ще се дава не с цел вземане на изпити или за получаване на дипломи и постове, а за обогатяване на съществуващите способности и за раждане на нови. На смяна на постове и служебно положение ще дойдат възможности за служене и организиране; там ще се грижат за телесните потребности на всички хора равностойно, а интелектуалното, моралното и духовно превъзходство ще се изразява в общата организация на обществото не с нарастване на удоволствията и влиянието в живота, а с увеличаване на задълженията и отговорностите. Красотата във всички родове изкуства - живопис, скулптура, музика, литература - ще бъде достъпна за всички по равно, възможността за споделяне на радостта, която тя носи, ще е ограничена единствено от личните способности на всеки, а не от социално или финансово положение. Тъй като на това идеално място парите ще загубят своето всевластие, ценността на личността ще стане далеч по-важна от материалното благосъстояние и социалното положение. Там трудът няма да е средство за препитание, а средство за себеизразяване и развитие на способности и възможности чрез служене на обществото като цяло, което, на свой ред, ще се грижи за насъщните потребности и за сферата на действие на всеки жител. Накратко, това ще да е място, където отношенията между човешките същества, които обикновено са базирани почти изцяло на съперничество и борба, ще бъдат заменени от отношения на съревнование в името на най-доброто постижение, на сътрудничество и истинско братство. Август 1954
| |||